развратник
[razˈvratnik]
развратник значение:
Какво е развратник? Човек с покварен морал, който води разпуснат, нецеломъдрен живот и се отдава на плътски удоволствия.
1. (етика) Човек с покварен морал, който води разпуснат, нецеломъдрен живот и се отдава на плътски удоволствия.
- Ударение
- развра̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-врат-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- развратници
Примери за използване на развратник
(етика)
- Считаха го за развратник, защото харчеше парите си по барове и жени.
- Романът описва живота на един застаряващ развратник.
Синоними на развратник
Антоними на развратник
Как се пише развратник
Грешни изписвания: расвратник, ръзвратник, разврътник, развратнйк
Представката е 'раз-', тъй като следва звучна съгласна 'в'. Не се обеззвучава при писане.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:развратити
От глагола 'развратя' (да покваря), който буквално означава 'да обърна в друга посока' (раз + врат). Свързано е с идеята за морално отклонение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старият развратник
- долен развратник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
