Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разкол

[rɐsˈkɔl]

разкол значение:

Какво е разкол? Разделение, отцепване на част от организация (църква, партия) поради несъгласие с основната идеология или ръководство; схизма.

1. (религия/политика) Разделение, отцепване на част от организация (църква, партия) поради несъгласие с основната идеология или ръководство; схизма.
2. (преносно) Дълбоко разногласие, неразбирателство между хора.
Ударение
разко'л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-кол
Род
мъжки
Мн. число
разколи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкол

(религия/политика)
  • Разколът в църквата доведе до създаването на алтернативен синод.
  • Партията е заплашена от вътрешен разкол.
(преносно)
  • Имаше пълен разкол в мненията на журито.

Антоними на разкол

Как се пише разкол

Грешни изписвания: раскол, ръзкол, разкул

Представката е раз-, въпреки че пред беззвучната 'к' се чува 'с'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:раскол
Заета от руски език (раскол), където първоначално означава разделението в Руската православна църква през 17. век. Коренът е общославянски (раз- + кол/колоти - цепя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • църковен разкол
  • политически разкол
  • внасям разкол

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.