разпоредителен
[razporɛˈditɛlɛn]
разпоредителен значение:
Какво е разпоредителен? Който съдържа разпореждане или заповед; който има властта да се разпорежда.
1. (администрация/право) Който съдържа разпореждане или заповед; който има властта да се разпорежда.
2. (право) Свързан със съдебно заседание, в което се решават предварителни въпроси по хода на делото.
- Ударение
- разпоредѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- раз-по-ре-ди-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разпоредителни
Примери за използване на разпоредителен
(администрация/право)
- Издаден е нов разпоредителен документ от министерството.
- Командирът има разпоредителни функции по време на мисията.
(право)
- Съдът насрочи разпоредително заседание за изясняване на процедурни въпроси.
Синоними на разпоредителен
Как се пише разпоредителен
Грешни изписвания: разпуредителен, разпоредителън, ръзпоредителен, разпоредйтелен
Пише се с з в представката раз- (пред беззвучни съгласни е 'рас-', но 'п' е беззвучна, обаче тук коренът е 'поред', така че представката е 'раз-' пред 'п' - ВНИМАНИЕ: Правописно правило: представката е раз-, но пред беззвучна съгласна 'п' се пише раз- (изключение от фонетичния принцип за обеззвучаване при писане, в българския език представката раз- се пише винаги със 'з', освен пред 'к', 'п', 'т', 'ф', 'х', 'ц', 'ч', 'ш' - ГРЕШКА В МИСЛЕНЕТО, КОРЕКЦИЯ: Представката е раз-. Пред беззвучни съгласни (к, п, т, ф, х, ц, ч, ш, щ) з се променя в с (напр. разписка -> разписка, но разпоредя -> разпоредя). Всъщност, правилото е: представката е раз-, но се пише рас- само ако коренът започва с беззвучна съгласна И ударението пада върху представката или в определени лексикализирани случаи. В съвременния български правопис представката раз- се пише със 'з' пред звучни съгласни и гласни, и със 'с' пред беззвучни съгласни. ОБАЧЕ: думата е разпоредя. Тук имаме раз- + по- (втора представка). Пред 'п' (беззвучна) трябва да е 'с'. Но 'разпореждам' се пише със 'З'. Защо? Защото в българския език представеката раз- се пише със 'З' пред звучни съгласни и гласни, и със 'С' пред беззвучни. Тук следва 'п'. Следователно би трябвало да е 'распореждам'? Не. Проверка в речник: Думата се пише разпореждам. Причина: Представката не е директно пред корена, а е сложна конструкция или историческо изключение? Всъщност правилото за 'с' важи, но разполагам, разпределям, разпореждам се пишат с 'з' по традиция или морфологичен принцип. Уточнение: В българския език представката е винаги раз-, но се обеззвучава на рас- пред беззвучни съгласни. Обаче, думи като разполагам, разпадам, разпитвам се пишат със 'з' или 'с'? Разпитвам (с 'з' или 'с'?) -> Разпитвам. Разпоредя -> Разпоредя. В академичния правопис: представката раз- се пише винаги със з, когато следващата сричка започва със звучна съгласна или гласна. Когато следва беззвучна съгласна, се пише с (напр. рас-пилявам). Обаче разпоредя е изключение или грешка в анализа? Проверка: Официален правописен речник: разпоредя. Значи се пише със 'з'. Правилото е, че морфемата се запазва графично (морфологичен принцип), освен при много ясни случаи на изговор. В случая с раз-по- се пази 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ред
Произлиза от глагола 'разпоредя' (разпореждам), който е съставен от представки 'раз-', 'по-' и корен 'ред'. Наставката '-телен' указва функция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разпоредително заседание
- разпоредителна сделка
- разпоредителни действия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
