ретенция
[rɛˈtɛnt͡sijɐ]
ретенция значение:
Какво е ретенция? Патологично задържане на течности или секрети в организма, които нормално трябва да бъдат отделени (напр. урина, соли).
1. (медицина) Патологично задържане на течности или секрети в организма, които нормално трябва да бъдат отделени (напр. урина, соли).
2. (стоматология) Задържане на зъб в челюстната кост, който не успява да поникне в нормалното време (ретениран зъб). Също и задържането на протеза или ортодонтски апарат на мястото му.
3. (право) Право на задържане – правото на кредитора да задържи вещ на длъжника до изпълнение на задължението.
- Ударение
- ретѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-тен-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- ретенции
Примери за използване на ретенция
(медицина)
- Пациентът постъпи с остра ретенция на урината.
- Прекомерната употреба на сол води до ретенция на течности.
(стоматология)
- Рентгеновата снимка показа пълна ретенция на мъдреца.
- За добрата ретенция на протезата е необходим здрав алвеоларен гребен.
(право)
- Хотелиерът упражни право на ретенция върху багажа на госта поради неплатена сметка.
Синоними на ретенция
Как се пише ретенция
Грешни изписвания: ритенция, ретенцйя
Пише се с е в първата сричка (от лат. re-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:retentio
От латинското retentio (задържане), от глагола retinere (задържам, спирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ретенция на урина
- водна ретенция
- право на ретенция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
