самовластник
[samovˈɫastnik]
самовластник значение:
Какво е самовластник? Владетел, който притежава неограничена власт и управлява еднолично.
1. (политика) Владетел, който притежава неограничена власт и управлява еднолично.
- Ударение
- самовла̀стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-власт-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самовластници
Примери за използване на самовластник
(политика)
- Царят управляваше като пълен самовластник, без да се допитва до съветниците си.
- Народът въстана срещу тиранията на самовластника.
Синоними на самовластник
Антоними на самовластник
Как се пише самовластник
Грешни изписвания: самовласник, съмовластник, самувластник, самовлъстник, самовластнйк
В групата от съгласни стн, звукът т се запазва при писане, въпреки че често не се изговаря ясно. Проверка: власт.
Етимология
Произход:Български (калка)
Оригинална дума:само- + власт
Калка на гръцката дума *autokratōr* (автократ). Образувана от *сам* и *власт*.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
