самозапазване
[samozapaˈzvanɛ]
самозапазване значение:
Какво е самозапазване? Вроден стремеж или инстинкт у живите организми да съхранят живота си и да избягват опасността.
1. (биология) Вроден стремеж или инстинкт у живите организми да съхранят живота си и да избягват опасността.
- Ударение
- самозапа̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-за-паз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самозапазване
(биология)
- Инстинктът за самозапазване го накара да скочи встрани от връхлитащата кола.
- Страхът е естествен механизъм за самозапазване.
Синоними на самозапазване
Антоними на самозапазване
Как се пише самозапазване
Грешни изписвания: самозапасване, съмозапазване, самузапазване, самозъпазване, самозапъзване, самозапазвъне
Сложна дума, пише се слято. Съгласната з пред в се чува ясно, но не трябва да се бърка с 'с' (проверка: пазя).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + запазване
Сложна дума, образувана от основите 'сам' (себе си) и 'запазвам' (съхранявам). Вероятна калка на латинското 'conservatio sui' или западни еквиваленти (self-preservation).
Употреба
Чести словосъчетания:
- инстинкт за самозапазване
- чувство за самозапазване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
