самоинициативен
[sɐmoinit͡siɐˈtivɛn]
самоинициативен значение:
Какво е самоинициативен? Който проявява инициатива сам, без външна подбуда или заповед; деен, предприемчив по собствено желание.
1. (пряко) Който проявява инициатива сам, без външна подбуда или заповед; деен, предприемчив по собствено желание.
- Ударение
- самоинициатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-и-ни-ци-а-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самоинициативни
Примери за използване на самоинициативен
(пряко)
- Търсим самоинициативен служител, който не чака непрекъснати инструкции.
- Тя беше изключително самоинициативна в организирането на благотворителната кампания.
Синоними на самоинициативен
Антоними на самоинициативен
Как се пише самоинициативен
Грешни изписвания: самоинизиативен, само инициативен, съмоинициативен, самуинициативен, самойнициативен, самоинйциативен, самоиницйативен, самоинициътивен, самоинициатйвен
Думата е сложно прилагателно име, чиито съставки са в подчинителна връзка (инициативен сам по себе си). Такива думи се пишат слято.
Етимология
Произход:Български (чрез чужди корени)
Оригинална дума:samo + initiatio (лат.)
Сложна дума, образувана от българското местоименно наречие 'само-' (за себе си, от себе си) и прилагателното 'инициативен', което произлиза от латинската дума 'initium' (начало) през западноерропейски езици (френски 'initiative'). Означава действие, започнато по собствено желание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоинициативен подход
- самоинициативни действия
- самоинициативен кадър
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
