самооправдаване
[sɐmoopravdavɐnɛ]
самооправдаване значение:
Какво е самооправдаване? Действието по привеждане на доводи за собствената невинност или правота; търсене на извинения за собствените постъпки или бездействие.
1. (пряко) Действието по привеждане на доводи за собствената невинност или правота; търсене на извинения за собствените постъпки или бездействие.
- Ударение
- самооправда̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-оп-рав-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самооправдания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на самооправдаване
(пряко)
- Неговото постоянно самооправдаване започна да дразни колегите му.
- Вместо да поеме отговорност, той потъна в дълго и безсмислено самооправдаване.
Синоними на самооправдаване
Антоними на самооправдаване
Как се пише самооправдаване
Грешни изписвания: самоуправдаване, съмооправдаване, самуоправдаване, самоопръвдаване, самооправдъване, самооправдавъне
Думата е сложна и се пише слято. Втората съставна част започва с 'о' (оправдаване), което не се променя на 'у' въпреки редукцията при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + оправдаване
Сложна съставна дума, образувана от възвратното местоимение 'сам' и отглаголното съществително 'оправдаване'. Калкира модели на словообразуване, характерни за абстрактната лексика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търся самооправдаване
- ненужно самооправдаване
- опит за самооправдаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
