самооправдание
[sɐmooprɐvˈdaniɛ]
самооправдание значение:
Какво е самооправдание? Привеждане на доводи за оправдаване на собствените грешки, постъпки или бездействие; търсене на извинение пред самия себе си или пред другите.
1. (психология/общо) Привеждане на доводи за оправдаване на собствените грешки, постъпки или бездействие; търсене на извинение пред самия себе си или пред другите.
- Ударение
- самооправда̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-оп-рав-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самооправдания
Примери за използване на самооправдание
(психология/общо)
- Това звучи като жалко самооправдание за провала.
- Той търсеше самооправдание за своята пасивност.
Синоними на самооправдание
Антоними на самооправдание
Как се пише самооправдание
Грешни изписвания: самоправдание, съмооправдание, самуоправдание, самоуправдание, самоопръвдание, самооправдъние, самооправданйе
Пише се с двойно о, тъй като първото принадлежи на съединителната гласна (само-), а второто е начална гласна на корена (-оправдание).
Етимология
Произход:Български (словообразуване)
Оригинална дума:само- + оправдание
Сложна дума, образувана по морфологичен път от местоименната основа 'сам-' и съществителното 'оправдание'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търся самооправдание
- намирам самооправдание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
