самоосъждане
самоосъждане значение:
Самоосъждане е психологическо състояние, при което човек се осъжда за нещо, което е направил или не е направил. Това може да бъде резултат от чувство на вина, страх от наказание или отчаяние. Самоосъждането може да бъде резултат от вътрешни конфликти, несъответствие между личните ценности и поведението или от външни фактори като социални очаквания или критика от страна на другите.
В по-широк смисъл самоосъждането може да бъде разглеждано като форма на самoreflection, при която човек анализира своите действия и решава да промени поведението си в бъдеще.
В психологията самоосъждането е свързано с понятието за вътрешна критика, която може да бъде конструктивна или деструктивна в зависимост от контекста и резултата.
В по-широк смисъл самоосъждането може да бъде разглеждано като форма на самoreflection, при която човек анализира своите действия и решава да промени поведението си в бъдеще.
В психологията самоосъждането е свързано с понятието за вътрешна критика, която може да бъде конструктивна или деструктивна в зависимост от контекста и резултата.
Примери за използване на самоосъждане
- След като призна той, че е направил грешка, той се потопи във vlastnoosъждане и се почувства изключително лошо.
- Самоосъждането му го кара да промени начина си на мислене и да се опита да бъде по-добър човек.
- Тя се чувствува виновна за това, че не е могла да помогне на приятеля си и се потопи във vlastnoosъждане.