самоосъждане
[sɐmooˈsɤʒdɐnɛ]
самоосъждане значение:
Какво е самоосъждане? Процес на отправяне на обвинения, критика или присъда към самия себе си поради чувство за вина или осъзната грешка.
1. (Психология / Етика) Процес на отправяне на обвинения, критика или присъда към самия себе си поради чувство за вина или осъзната грешка.
- Ударение
- самоосъ̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-съж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоосъждания
Примери за използване на самоосъждане
(Психология / Етика)
- Постоянното самоосъждане може да доведе до депресивни състояния.
- В мигове на самоосъждане той прехвърляше всичките си провали наум.
Синоними на самоосъждане
Антоними на самоосъждане
Как се пише самоосъждане
Грешни изписвания: самосъждане, самоосъждани, съмоосъждане, самуосъждане, самоусъждане, самоосаждане, самоосъждъне
Думата се пише с две о – едното принадлежи на първата съставка (само-), а другото е началото на втората съставка (-осъждане).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + осъждам
Сложна съставна дума, образувана от възвратното местоимение 'сам' (в корена) и отглаголното съществително 'осъждане'. Калкира модели от чужди езици (напр. немското 'Selbstverurteilung').
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежко самоосъждане
- пристъп на самоосъждане
- чувство за самоосъждане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
