самовъзхищение
[sɐmovɐsxiˈʃtɛnie]
самовъзхищение значение:
Какво е самовъзхищение? Състояние на прекомерно задоволство от самия себе си; възхищение от собствените качества или постъпки.
1. (психология/характер) Състояние на прекомерно задоволство от самия себе си; възхищение от собствените качества или постъпки.
- Ударение
- самовъзхищѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-въз-хи-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самовъзхищение
(психология/характер)
- Неговото безкрайно самовъзхищение отблъскваше околните.
- Артистът говореше за творбите си с несдържано самовъзхищение.
Синоними на самовъзхищение
Антоними на самовъзхищение
Как се пише самовъзхищение
Грешни изписвания: самовъзхищтемие, съмовъзхищение, самувъзхищение, самовазхищение, самовъзхйщение, самовъзхищенйе
Думата се пише слято. Съдържа буквата щ, която се произнася като 'шт'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + възхищение
Сложна дума от местоименната основа „сам“ и отглаголното съществително „възхищение“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болно самовъзхищение
- изпадам в самовъзхищение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
