Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самопроизволен

[samoproizvɔlɛn]

самопроизволен значение:

Какво е самопроизволен? Който става сам по себе си, без външна намеса или причина (за процеси).

1. (наука) Който става сам по себе си, без външна намеса или причина (за процеси).
2. (книжовен) Който се извършва по собствено желание, без съгласуване с правила или началство (често с негативен оттенък).
Ударение
самопроизво̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-про-из-во-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самопроизволен

(наука)
  • Наблюдава се самопроизволен разпад на атомните ядра.
  • Опасността от самопроизволно запалване на въглищата е висока.
(книжовен)
  • Това беше самопроизволен акт на неподчинение.

Синоними на самопроизволен

Антоними на самопроизволен

Как се пише самопроизволен

Грешни изписвания: само-произволен, съмопроизволен, самупроизволен, самопруизволен, самопройзволен, самопроизвулен
Сложна дума с първа основа 'само-'. Пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + произволен
Вероятно калка от руски 'самопроизвольный'. Съставена от 'сам' (собствен) и 'произволен' (по воля, желание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самопроизволен аборт
  • самопроизволно запалване
  • самопроизволно движение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.