саморазправяне
[samorazˈpravʲanɛ]
саморазправяне значение:
Какво е саморазправяне? Насилствено уреждане на спор или конфликт лично от участниците, без намесата на органите на реда или съда; линч.
1. (право/общество) Насилствено уреждане на спор или конфликт лично от участниците, без намесата на органите на реда или съда; линч.
- Ударение
- саморазпра̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-раз-пра-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- саморазправяния
Примери за използване на саморазправяне
(право/общество)
- Законът строго забранява физическото саморазправяне между гражданите.
- След инцидента на пътя се стигна до саморазправяне и бой.
Синоними на саморазправяне
Антоними на саморазправяне
Как се пише саморазправяне
Грешни изписвания: саморазправа, съморазправяне, самуразправяне, саморъзправяне, саморазпръвяне
Пише се слято. 'Саморазправа' е по-често използваният синоним, но 'саморазправяне' е коректното отглаголно съществително, означаващо самия процес.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + разправяне
Сложна дума от 'сам' и 'разправяне' (в смисъл на уреждане на сметки).
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическо саморазправяне
- опит за саморазправяне
Фразеологизми:
- взимам закона в свои ръце
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
