самоупрекване
[sɐmouˈprɛkvɐnɛ]
самоупрекване значение:
Какво е самоупрекване? Процес на отправяне на упреци и обвинения към самия себе си; чувство на вина.
1. (психология) Процес на отправяне на упреци и обвинения към самия себе си; чувство на вина.
- Ударение
- самоупрѐкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-у-прек-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоупреквания
Примери за използване на самоупрекване
(психология)
- Непрестанното самоупрекване може да доведе до депресивни състояния.
- В думите му се долавяше горчиво самоупрекване за пропуснатата възможност.
Синоними на самоупрекване
Антоними на самоупрекване
Как се пише самоупрекване
Грешни изписвания: само упрекване, съмоупрекване, самуупрекване, самоопрекване, самоупреквъне
Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + упрекване
Отглаголно съществително от 'самоупреквам се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишен самоупрек
- чувство за самоупрекване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
