свенлив
[svɛnˈlif]
свенлив значение:
Какво е свенлив? Който лесно се смущава, изпитва стеснение или неудобство пред други хора; срамежлив.
1. (пряко) Който лесно се смущава, изпитва стеснение или неудобство пред други хора; срамежлив.
- Ударение
- свенлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- свен-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свенливи
Примери за използване на свенлив
(пряко)
- Младият поет беше свенлив и рядко четешe стиховете си пред публика.
- Тя му хвърли свенлив поглед изпод миглите си.
Синоними на свенлив
Антоними на свенлив
Как се пише свенлив
Грешни изписвания: звенлив, свенлиф, свенлйв
Пише се със с в началото, тъй като коренът не е свързан със 'звън', а със 'свян'. При изговаряне крайното 'в' се обеззвучава до 'ф', но правописът се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧнѫти
Свързана е с глагола 'свяна' (увяхвам, чезна) и 'свивам се'. Коренът носи идеята за свиване, отдръпване от поглед или притеснение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свенлив поглед
- свенлива усмивка
- свенлив младеж
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
