Dumite-BG – онлайн речник за българския език

свещен

[sfɛˈʃtɛn]

свещен значение:

Какво е свещен? Който се отнася до религията, до култа; който е осветен, божествен.

1. (религия) Който се отнася до религията, до култа; който е осветен, божествен.
2. (преносно / висок стил) Който е изключително скъп, неприкосновен и дълбоко почитан.
Ударение
свещѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
све-щен
Род
мъжки
Мн. число
свещени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свещен

(религия)
  • Библията е свещена книга за християните.
  • Влязоха в свещения храм с благоговение.
(преносно / висок стил)
  • Изпълнението на дълга към родината е свещено задължение.
  • Паметта на героите е свещена за нас.

Антоними на свещен

Как се пише свещен

Грешни изписвания: свештен, священ

Звукът 'щ' се изписва с буквата щ, а не с комбинацията 'шт'. Пише се с е (свещен), а не с 'я', въпреки връзката с думата свят (редуване я/е).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧщенъ
Причастна форма от старобългарския глагол свѧтити (освещавам), сродна със 'свят' (светъл, чист).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Свещено писание
  • свещена война
  • свещен дълг
  • свещено животно
Фразеологизми:
  • свещена простота

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.