своевластник
[svoɛˈvlastnik]
своевластник значение:
Какво е своевластник? Човек, който управлява или действа изцяло по своя воля, без да се съобразява с другите; самодържец, деспот.
1. (книжовно / исторически) Човек, който управлява или действа изцяло по своя воля, без да се съобразява с другите; самодържец, деспот.
- Ударение
- своевла̀стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сво-е-власт-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- своевластници
Примери за използване на своевластник
(книжовно / исторически)
- Местният феодал се държеше като пълен своевластник, налагайки свои собствени закони.
- Той не търпеше възражения, бидейки по природа своевластник в дома си.
Синоними на своевластник
Как се пише своевластник
Грешни изписвания: свое властник, свуевластник, своевлъстник, своевластнйк
Сложно съществително, образувано от съединяване на основи с гласна -е-, се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:своя + власт
Образувано от местоимението 'свой' (собствен) и съществителното 'власт', със суфикс '-ник' за деятел. Думата носи архаичен или книжовен отпечатък.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
