севда
[sɛvˈda]
севда значение:
Какво е севда? Силна, страстна любов; любовна мъка или копнеж. Често срещана в народното творчество и фолклора.
1. (поетично) Силна, страстна любов; любовна мъка или копнеж. Често срещана в народното творчество и фолклора.
2. (разговорно) Любим човек, възлюбен/а.
- Ударение
- севда̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сев-да
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- севди
Примери за използване на севда
(поетично)
- Пустата му севда го изгори и поболя.
- Севда голяма ги е налегнала двамата.
(разговорно)
- Тя е неговата първа севда.
Антоними на севда
Как се пише севда
Думата се изписва както се чува. Няма специфични правописни особености.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:sevda
Заета от турски (sevda – 'любов', 'страст', 'меланхолия'), която от своя страна произлиза от арабската дума sawdā ('черна жлъчка'), свързана с античната теория за темпераментите, където черната жлъчка е причинител на меланхолия и любовна мъка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пуста севда
- черна севда
Фразеологизми:
- хвана ме севдата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
