сингулярен
[siŋɡuˈljarɛn]
сингулярен значение:
Какво е сингулярен? Който се отнася до отделния индивид или елемент; единичен, индивидуален, единствен по рода си.
1. (научен стил) Който се отнася до отделния индивид или елемент; единичен, индивидуален, единствен по рода си.
2. (философия) Който съществува в единствено число или се отнася до неповторимо събитие.
- Ударение
- сингуля̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- син-гу-ля-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сингулярни
Примери за използване на сингулярен
(научен стил)
- Сингулярното решение на уравнението не се подчинява на общите правила.
(философия)
- Историята често се разглежда като поредица от сингулярни събития.
Синоними на сингулярен
Антоними на сингулярен
Как се пише сингулярен
Грешни изписвания: синголярен, сингуларен, сйнгулярен
Пише се с у във втората сричка и променливо я (сингулярен - сингулярна), което пред екав гласен преминава в е (сингулярни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:singularis
Произлиза от латинското *singularis* (единичен, отделен), което от своя страна идва от *singulus*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сингулярна точка
- сингулярна матрица
- сингулярно разлагане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
