Dumite-BG – онлайн речник за българския език

словник

[ˈslɔvnik]

словник значение:

Какво е словник? Книга, съдържаща списък с думи и техните значения; речник.

1. (архаично) Книга, съдържаща списък с думи и техните значения; речник.
2. (литература) Сборник със слова (проповеди, поучения) в старата книжнина.
Ударение
сло̀вник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слов-ник
Род
мъжки
Мн. число
словници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на словник

(архаично)
  • В стария манастир откриха ръкописен словник от 14-ти век.
(литература)
  • Словникът съдържа похвални слова за светците.

Синоними на словник

Как се пише словник

Грешни изписвания: славник, слувник, словнйк

Основната гласна е о (от слово).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слово
Произлиза от 'слово' (дума, реч) с наставка -ник. Думата е архаична и е използвана в старобългарската книжнина.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.