лексикон
[lɛksiˈkɔn]
лексикон значение:
Какво е лексикон? Съвкупността от думи в даден език или речниковият запас на отделен индивид; словесно богатство.
1. (Лингвистика) Съвкупността от думи в даден език или речниковият запас на отделен индивид; словесно богатство.
2. (Книжнина) Вид енциклопедичен речник, който дава кратки обяснения за думи или понятия, обикновено подредени по азбучен ред.
3. (Бит/Култура) Тетрадка или албумче, в което приятели и съученици попълват отговори на въпроси, лепят снимки и пишат пожелания за спомен (популярен сред учениците в миналото).
- Ударение
- лексико̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лек-си-кон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лексикони
Примери за използване на лексикон
(Лингвистика)
- Лексиконът на съвременния български език непрекъснато се обогатява с нови термини.
- Детето разполага с изненадващо богат лексикон за възрастта си.
(Книжнина)
- Вкъщи имаме стар медицински лексикон от началото на века.
(Бит/Култура)
- Тя извади стария си ученически лексикон и се разсмя на наивните отговори.
- Даде ми да попълня лексикона ѝ.
Синоними на лексикон
Как се пише лексикон
Грешни изписвания: лексекон, лексйкон, лексикун
Думата се пише с и във втората сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:lexikon
От старогръцки *λεξικόν* (lexikon) – 'книга с думи', произлизащо от *λέξις* (lexis) – 'дума', 'слово'. В българския език думата е заета чрез латински или немски и се използва както в научен смисъл, така и в битов контекст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- богат лексикон
- беден лексикон
- ученически лексикон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
