Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слънчев

[ˈsɫɤntʃɛf]

слънчев значение:

Какво е слънчев? Който се отнася до слънцето или произлиза от него.

1. (астрономия) Който се отнася до слънцето или произлиза от него.
2. (метеорология) Който е огрян от слънце; ясен, безоблачен (за време/ден).
3. (преносно) Който излъчва радост, щастие и оптимизъм; лъчезарен.
Ударение
слъ̀нчев
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
слън-чев
Род
мъжки
Мн. число
слънчеви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слънчев

(астрономия)
  • Слънчевата система се състои от Слънцето и обектите, които обикалят около него.
  • Използваме панели за слънчева енергия.
(метеорология)
  • Утре ни очаква топъл и слънчев ден.
  • Стаята е с южно изложение и е много слънчева.
(преносно)
  • Тя го посрещна със слънчева усмивка.
  • Това е едно наистина слънчево дете.

Антоними на слънчев

Как се пише слънчев

Грешни изписвания: слънчеф, слънчов, Сланчев
Думата завършва на -ев (наставка за прилагателни след мека или шушкава съгласна 'ч'). Пише се с ъ в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слъньцє
Произлиза от 'слънце', наследено от праславянското *sъlnьce. Суфиксът -ев образува относително прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Слънчева система
  • слънчев удар
  • слънчев сплит
  • слънчев часовник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.