Dumite-BG – онлайн речник за българския език

специалност

[spɛt͡siˈaɫnost]

специалност значение:

Какво е специалност? Отделен клон от науката, техниката или изкуството, в който някой се е подготвил и работи; професионална квалификация.

1. (образование / професия) Отделен клон от науката, техниката или изкуството, в който някой се е подготвил и работи; професионална квалификация.
2. (разговорно) Нещо, което някой умее да прави най-добре или с което е известен (често за ястия).
Ударение
специа'лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спе-ци-ал-ност
Род
женски
Мн. число
специалности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на специалност

(образование / професия)
  • Той завърши университета със специалност 'Право'.
  • Лекарят има две придобити специалности.
(разговорно)
  • Мусаката е моята специалност в кухнята.

Как се пише специалност

Грешни изписвания: специялност, спецялност, спецйалност, специълност, специалнуст
Пише се с иа (специалност), а не с 'я', тъй като е чуждица, в която кореновата гласна 'и' е последвана от друга гласна. Проверка: специален.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:specialitas
Заемка от латински (specialitas) през западноевропейски езици или руски. Коренът е 'species' (вид, разновидност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • висше образование по специалност
  • тясна специалност
  • избирам специалност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.