Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стипчив

[stipˈt͡ʃif]

стипчив значение:

Какво е стипчив? Който предизвиква усещане за свиване, изтръпване и сухота в устата; тръпчив.

1. (кулинария/сетива) Който предизвиква усещане за свиване, изтръпване и сухота в устата; тръпчив.
2. (преносно) За характер, хумор или забележка – който е остър, язвителен, ироничен или недружелюбен.
Ударение
стипчѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стип-чив
Род
мъжки
Мн. число
стипчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стипчив

(кулинария/сетива)
  • Виното имаше леко стипчив послевкус.
  • Дюлите са плодове със стипчив вкус, докато не се сготвят.
(преносно)
  • Тя направи стипчив коментар относно облеклото му.
  • Старецът имаше стипчив характер и рядко се усмихваше.

Антоними на стипчив

Как се пише стипчив

Грешни изписвания: степчив, стипчиф, стйпчив, стипчйв
Пише се с и в корена. Наставката е -чив.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стипца
Произлиза от думата 'стипца' (минерал с адстрингентно действие, калиево-алуминиев сулфат) + наставка '-ив'. Коренът е свързан с идеята за стягане, свиване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стипчив вкус
  • стипчив хумор
  • стипчива забележка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.