странен
[ˈstranɛn]
странен значение:
Какво е странен? Който се отличава от обичайното; необикновен, чудноват, особен.
1. (пряко) Който се отличава от обичайното; необикновен, чудноват, особен.
2. (остаряло) Чужд, чуждестранен, непознат.
- Ударение
- стра̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- стра-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- странни
Примери за използване на странен
(пряко)
- Той има много странен характер.
- В къщата се чуваха странни звуци.
(остаряло)
- Странен пътник почука на вратата.
Как се пише странен
Грешни изписвания: страннен, стрънен
В мъжки род единствено число думата се пише с едно н (странен). В женски, среден род и множествено число се пише с двойно н (странна, странно, странни), тъй като коренът завършва на 'н' (стран-) и се прибавя наставка '-н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страньнъ
Произлиза от старобългарската дума 'страна' (страна, край). Първоначалното значение е било „чужд“, „странник“ (човек от друга страна), което по-късно еволюира в „необичаен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- странен случай
- странно поведение
- странно съвпадение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
