странник
[ˈstranik]
странник значение:
Какво е странник? Човек, който идва от друго място и е непознат за местните; пътник, който странства.
1. (общо) Човек, който идва от друго място и е непознат за местните; пътник, който странства.
- Ударение
- стра'нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стран-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- странници
Примери за използване на странник
(общо)
- Късно вечерта на вратата почука уморен странник.
- Той се чувстваше като странник в собствения си град.
Как се пише странник
Грешни изписвания: страник, стрънник, страннйк
Думата се пише с двойно нн (стран-ник), тъй като коренът 'стран' (от страна) завършва на 'н', а наставката '-ник' започва с 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страньникъ
Произлиза от 'страна' (в значение на чуждо място, 'страничен') + наставка за деятел '-ник'. Първоначалното значение е човек от чужда страна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самотен странник
- тайнствен странник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
