странничък
[ˈstrannit͡ʃək]
странничък значение:
Какво е странничък? Който е малко необичаен, чудат или различен от общоприетото; използва се за меко описване на ексцентричност.
1. (общо) Който е малко необичаен, чудат или различен от общоприетото; използва се за меко описване на ексцентричност.
- Ударение
- стра̀нничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- стран-ни-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- страннички
Примери за използване на странничък
(общо)
- Имаше малко странничък вкус за дрехи.
- Човекът ми се стори странничък, но безобиден.
Как се пише странничък
Грешни изписвания: страничък, стрънничък, страннйчък, странничак
Пише се с двойно н (нн), защото се образува от прилагателното странен (където коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н') плюс умалителния суфикс.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:странен
Образувано от прилагателното 'странен' (корен стран- + суфикс -ен) и умалителната наставка '-ичък', което води до запазване на двойното 'н'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
