страхопочтителен
[straxopotʃˈtitɛlɛn]
страхопочтителен значение:
Какво е страхопочтителен? Който изпитва или изразява дълбоко уважение, смесено със страх и благоговение.
1. (Книжовен език) Който изпитва или изразява дълбоко уважение, смесено със страх и благоговение.
2. (Рядко) Който вдъхва страх и уважение; внушителен.
- Ударение
- страхопочтѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- стра-хо-поч-ти-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- страхопочтителни
Примери за използване на страхопочтителен
(Книжовен език)
- Той хвърли страхопочтителен поглед към олтара.
- Учениците стояха в страхопочтително мълчание пред професора.
(Рядко)
- Планината се извисяваше със страхопочтителна мощ.
Синоними на страхопочтителен
Антоними на страхопочтителен
Как се пише страхопочтителен
Грешни изписвания: страхопочителен, страхупочтителен, стръхопочтителен, страхопучтителен, страхопочтйтелен
Сложното прилагателно се пише слято. Съединителната гласна е о (страх-о-почтителен).
Етимология
Произход:Старобългарски / Книжовен български
Оригинална дума:страх + почит
Сложна дума, образувана от основите на съществителните 'страх' и 'почит' чрез съединителна гласна 'о'. Вероятно калка (заемка по превод) от немски (ehrfürchtig) или гръцки, характерна за по-стария книжовен стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- страхопочтителен трепет
- страхопочтително мълчание
- страхопочтително разстояние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
