Dumite-BG – онлайн речник за българския език

строгост

[ˈstrɔgost]

строгост значение:

Какво е строгост? Качество на човек, който е взискателен, неумолим и не допуска отклонения от правилата.

1. (общо) Качество на човек, който е взискателен, неумолим и не допуска отклонения от правилата.
2. (преносно) Точност, прецизност, липса на излишни елементи (напр. в стил, наука или архитектура).
Ударение
стро̀гост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стро-гост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на строгост

(общо)
  • Учителят беше известен със своята строгост и дисциплина.
  • Той се отнасяше с прекалена строгост към подчинените си.
(преносно)
  • Математическата строгост на доказателството не подлежеше на съмнение.
  • Сградата впечатляваше със строгостта на линиите си.

Как се пише строгост

Грешни изписвания: строгуст, стругост

Проверка на звучната съгласна г в корена се прави с формата за мн.ч. на прил. – строги. Наставката е -ост.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:строгъ
От прилагателното *строг* + наставка *-ост*. Сродна с литовското *strėgti* (вкочанявам се, замръзвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изключителна строгост
  • наказателна строгост
  • математическа строгост
Фразеологизми:
  • с цялата строгост на закона

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.