табиет
[tɐbiˈɛt]
табиет значение:
Какво е табиет? Характер, нрав, природа на човек (често с оттенък на каприз или особеност).
1. (пряко) Характер, нрав, природа на човек (често с оттенък на каприз или особеност).
2. (разговорно) Установен навик да се прави нещо бавно, с наслада или по специфичен, педантичен начин.
- Ударение
- табие'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- та-би-ет
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- табиети
Примери за използване на табиет
(пряко)
- Човек с тежък табиет, трудно се разбира с хората.
- Всеки си има свой табиет.
(разговорно)
- Пие си кафето с табиет.
- Готвенето иска табиет, не става набързо.
Антоними на табиет
Как се пише табиет
Грешни изписвания: табият, табиед, тъбиет, табйет
Думата завършва на 'ет', а не 'ят'. Множествено число е 'табиети'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:tabiat
От турски 'tabiat', което произлиза от арабската дума за 'природа', 'натура', 'естество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежък табиет
- с табиет
Фразеологизми:
- имам табиет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
