Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тангенциален

[tangɛnt͡siˈalɛn]

тангенциален значение:

Какво е тангенциален? Който се отнася до тангенс или тангента (допирателна); който е насочен по допирателната към крива линия.

1. (математика / физика) Който се отнася до тангенс или тангента (допирателна); който е насочен по допирателната към крива линия.
2. (книжовно / преносно) Който засяга нещо само частично, повърхностно или косвено; който е периферен спрямо основната тема.
Ударение
тангенциа̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тан-ген-ци-а-лен
Род
мъжки
Мн. число
тангенциални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тангенциален

(математика / физика)
  • Тангенциалната скорост е насочена по допирателната към траекторията.
  • Тангенциално ускорение.
(книжовно / преносно)
  • Това е само тангенциален въпрос, който не променя същността на проблема.
  • Имаме само тангенциални допирни точки с техните интереси.

Антоними на тангенциален

Как се пише тангенциален

Грешни изписвания: тангенциялен, тангенцйален, тънгенциален, тангенциълен

Думата се изписва с иа след 'ц' (тангенциален), а не с 'я'. Това е по правилото за изписване на чужди думи, завършващи на -ial (в латински и западни езици).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:tangens
От латинското 'tangens', родителен падеж 'tangentis' (допиращ се), сегашно деятелно причастие на 'tangere' (докосвам). В българския език влиза чрез западна терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тангенциална равнина
  • тангенциално ускорение
  • тангенциална сила

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.