Dumite-BG – онлайн речник за българския език

труден

[ˈtrudɛn]

труден значение:

Какво е труден? Който изисква много усилия, напрежение или умения за извършване или преодоляване.

1. (общо) Който изисква много усилия, напрежение или умения за извършване или преодоляване.
2. (преносно) Който се възприема или разбира с усилия; заплетен.
3. (за човек) Който има особен, неуживчива характер и с когото се общува сложно.
Ударение
тру'ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тру-ден
Род
мъжки
Мн. число
трудни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на труден

(общо)
  • Това беше най-трудният изпит в сесията.
  • Пътят към върха е стръмен и труден.
(преносно)
  • Текстът е труден за разбиране без предварителна подготовка.
  • Попаднахме в трудна ситуация.
(за човек)
  • Той е труден човек и няма много приятели.
  • Трудно дете е, не слуша родителите си.

Как се пише труден

Грешни изписвания: трудин, троден

Променливо я не се прилага тук, но има подвижно ъ, което изпада при членуване и в другите форми (труден -> трудния, трудна, трудно).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трудъ
Произлиза от старобългарската дума за усилие, мъка, страдание. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • труден избор
  • труден характер
  • труден достъп
  • трудно решение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.