Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тръгване

[ˈtrɤɡvɐnɛ]

тръгване значение:

Какво е тръгване? Начален момент на придвижване; потегляне от едно място към друго.

1. (движение) Начален момент на придвижване; потегляне от едно място към друго.
2. (преносно) Започване на функциониране или развитие на процес.
Ударение
тръ́гване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тръг-ва-не
Род
среден
Мн. число
тръгвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тръгване

(движение)
  • Времето за тръгване на влака е 08:30 часа.
  • Приготвиха багажа си за тръгване.
(преносно)
  • Тръгването на бизнеса беше трудно в началото.

Антоними на тръгване

Как се пише тръгване

Грешни изписвания: тръгвъне, трагване
Пише се с 'ъ' в корена (тръгване), проверка може да се направи с думата 'тръгнал'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръгнати
Вероятно свързано с корена на 'търг' (площад, движение на хора) или звукоподражателен корен за рязко движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • час на тръгване
  • готов за тръгване
  • тръгване на училище

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.