Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тучен

[ˈtut͡ʃɛn]

тучен значение:

Какво е тучен? За растителност (трева, ливада) — който е свеж, сочен, гъст и изобилен.

1. (пряко) За растителност (трева, ливада) — който е свеж, сочен, гъст и изобилен.
2. (земеделие) За почва или земя — която е много плодородна, богата на хранителни вещества.
Ударение
ту̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ту-чен
Род
мъжки
Мн. число
тучни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тучен

(пряко)
  • Стадото пасеше на тучните зелени ливади в планината.
(земеделие)
  • В долината имаше тучна черноземна почва, подходяща за всякакви култури.

Как се пише тучен

Грешни изписвания: точен
Думата се пише с у. Да не се бърка с 'точен' (прецизен). Проверка може да се направи чрез сродни думи като 'тлъстина' (historical phonetic link) или просто чрез запомняне на корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тѫчьнъ
Произлиза от старобългарската дума тѫчьнъ, свързана с тѫкъ (тлъстина, мазнина). Коренът има общославянски произход със значение на 'угоен', 'тлъст', 'богат на сокове'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тучна ливада
  • тучна трева
  • тучно пасище

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.