увещателен
[uvɛʃˈtatɛlɛn]
увещателен значение:
Какво е увещателен? Който съдържа увещание; който има за цел да убеди, склони или посъветва някого да извърши нещо.
1. (Обща) Който съдържа увещание; който има за цел да убеди, склони или посъветва някого да извърши нещо.
- Ударение
- увеща̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ве-ща-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- увещателни
Примери за използване на увещателен
(Обща)
- Тя го погледна с увещателен поглед.
- Гласът му стана мек и увещателен.
Синоними на увещателен
Антоними на увещателен
Как се пише увещателен
Грешни изписвания: увештателен, овещателен, увещътелен
Буквата щ бележи звукосъчетанието 'шт'. Думата се пише с 'щ', а не с 'шт'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣтъ
Произлиза от глагола „увещавам“ (убеждавам, съветвам), който е свързан със старобългарския корен *вѣтъ* (съвет, договор).
Употреба
Чести словосъчетания:
- увещателен тон
- увещателно писмо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
