угодлив
[uɡodˈlif]
угодлив значение:
Какво е угодлив? Който се стреми да угоди на другите, често до степен на раболепие и липса на собствено достойнство.
1. (характер) Който се стреми да угоди на другите, често до степен на раболепие и липса на собствено достойнство.
- Ударение
- угодли́в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-год-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- угодливи
Примери за използване на угодлив
(характер)
- С угодлив глас той попита началника дали има нужда от нещо друго.
- Поведението му беше прекалено угодливо, което будеше подозрение.
Как се пише угодлив
Грешни изписвания: огодлив, угудлив, угодлйв
Думата започва с представка у- (от угаждам), а не с о-.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:угода
Произлиза от 'угода' (нещо, което се харесва, удобство) и глагола 'угаждам'. Коренът е общославянски *godъ (време, подходящ момент).
Употреба
Чести словосъчетания:
- угодлив тон
- угодлива усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
