умолителен
[umoˈlitɛlɛn]
умолителен значение:
Какво е умолителен? Който изразява молба, който умолява; настоятелен и трогателен в искането си.
1. (общо) Който изразява молба, който умолява; настоятелен и трогателен в искането си.
- Ударение
- умолѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-мо-ли-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умолителни
Примери за използване на умолителен
(общо)
- Тя хвърли умолителен поглед към баща си.
- В гласа му се долавяха умолителни нотки.
Синоними на умолителен
Антоними на умолителен
Как се пише умолителен
Грешни изписвания: омолителен, умулителен, умолйтелен
Думата започва с представка 'у-' (умолявам), а не 'о-'. Пише се с 'и' в корена (молИтелен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:умолявам
Образувано от глагола 'умолявам' + наставка за прилагателно '-телен'. Коренът 'мол-' е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умолителен поглед
- умолителен тон
- умолителен глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
