учленение
[ut͡ʃlɛˈnɛniɛ]
учленение значение:
Какво е учленение? Начин на свързване на отделни части или звена; става, връзка.
1. (анатомия/техника) Начин на свързване на отделни части или звена; става, връзка.
2. (лингвистика/фонетика) Артикулация; дейността на говорните органи при произнасянето на звуковете.
3. (логика/структура) Разделяне на съставни части; структуриране.
- Ударение
- учлене́ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-чле-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- учленения
Примери за използване на учленение
(анатомия/техника)
- Това роботско рамо има сложно ябълковидно учленение.
(лингвистика/фонетика)
- Учителят обърна внимание на правилното учленение на гласните.
(логика/структура)
- Ясното учленение на тезите в доклада спомогна за разбирането му.
Синоними на учленение
Антоними на учленение
Как се пише учленение
Грешни изписвания: очленение, уклинение, учлененйе
Започва с у- (като представка за образуване на глаголи) и следва корена член. Завършва на -ение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:член
Отглаголно съществително от 'учлежя' (рядко) / 'учленявам', с корен 'член' (част, става). Вероятно под руско влияние (учленение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясно учленение
- ставно учленение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
