фенотип
[fɛnoˈtip]
фенотип значение:
Какво е фенотип? Съвкупност от всички наблюдаеми характеристики и черти на един организъм (морфологични, физиологични, поведенчески), които са резултат от взаимодействието на неговия генотип с околната среда.
1. (биология) Съвкупност от всички наблюдаеми характеристики и черти на един организъм (морфологични, физиологични, поведенчески), които са резултат от взаимодействието на неговия генотип с околната среда.
- Ударение
- фенотѝп
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фе-но-тип
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фенотипове / фенотипи
Примери за използване на фенотип
(биология)
- Цветът на очите е част от човешкия фенотип.
- Два организма могат да имат еднакъв фенотип, но различен генотип.
Синоними на фенотип
Антоними на фенотип
Как се пише фенотип
Грешни изписвания: фено тип, финотип, фенутип, фенотйп
Сложна дума с първа съставка 'фено-' (от гръцки). Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:phainō + typos
Термин, въведен от датския ботаник Вилхелм Йохансен през 1909 г. Образуван от старогръцките думи 'phainō' (показвам, явявам се) и 'typos' (образ, отпечатък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- фенотипна изменчивост
- поведенчески фенотип
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
