Dumite-BG – онлайн речник за българския език

финиш

[ˈfiniʃ]

финиш значение:

Какво е финиш? Крайната фаза на спортно състезание; мястото или линията, където завършва надпреварата.

1. (спорт) Крайната фаза на спортно състезание; мястото или линията, където завършва надпреварата.
2. (техника/строителство) Окончателна обработка на повърхност или последен слой покритие (боя, лак и др.).
Ударение
фѝниш
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фи-ниш
Род
мъжки
Мн. число
финиши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на финиш

(спорт)
  • Спринтьорът направи невероятен финиш и спечели златния медал.
  • Всички колоездачи пресякоха финиша успешно.
(техника/строителство)
  • Масата има матов финиш, който не задържа отпечатъци.
  • За стените избрахме декоративен финиш с перлен ефект.

Антоними на финиш

Как се пише финиш

Грешни изписвания: финиж, фйниш, финйш
Думата се пише с ш в края. Проверка може да се направи чрез формата за множествено число: финиши.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:finish
Заемка от английски език (finish), която произлиза от латинското 'finis' (край, предел).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фотофиниш
  • оспорван финиш
  • матов финиш
  • гланцов финиш

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.