фино
[ˈfino]
фино значение:
Какво е фино? По изтънчен, деликатен и изящен начин; с високо качество на изработка.
1. (общо) По изтънчен, деликатен и изящен начин; с високо качество на изработка.
2. (техника/кулинария) На много малки частици, на тънък слой или с малка дебелина.
- Ударение
- фи'но
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- фи-но
- Род
- среден
Примери за използване на фино
(общо)
- Тя се усмихна фино и отпи от чашата.
- Детайлите на бижуто бяха изработени изключително фино.
(техника/кулинария)
- Смелете орехите фино, за да станат на брашно.
- Нарежете месото фино на слайсове.
Как се пише фино
Грешни изписвания: финно
Думата се пише с едно 'н'. Формата е за среден род на прилагателното 'фин' или наречие.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:fin
Заемка от френски (fin) или немски (fein), възхождаща към латинското finis ('край', 'предел', откъдето се развива значението за 'доведен до съвършенство', 'изтънчен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- фино смлян
- фино възпитан
- фино пране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
