фокусник
[ˈfɔkusnik]
фокусник значение:
Какво е фокусник? Артист, който изпълнява илюзионни номера, демонстрирайки ловкост на ръцете или използвайки специален реквизит за създаване на привидни чудеса.
1. (изкуство) Артист, който изпълнява илюзионни номера, демонстрирайки ловкост на ръцете или използвайки специален реквизит за създаване на привидни чудеса.
2. (преносно) Човек, който умее ловко да се измъква от трудни ситуации, да манипулира факти или да постига цели чрез хитрост.
- Ударение
- фо̀кусник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-кус-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фокусници
Примери за използване на фокусник
(изкуство)
- Фокусникът извади заек от цилиндъра за радост на децата.
- Известен илюзионист и фокусник ще гостува в града.
(преносно)
- Този счетоводител е истински фокусник с данъчните декларации.
- Трябва да си голям фокусник, за да се оправиш с тази бюрокрация.
Синоними на фокусник
Как се пише фокусник
Грешни изписвания: фокосник, фукусник, фокуснйк
Думата е чуждица и следва правописа на източника, адаптиран фонетично. Гласната във втората сричка е у.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:focus
Чрез немски 'Fokus' или руски. Първоначално 'focus' означава огнище, впоследствие – център на внимание. Наставката '-ник' е славянска за образуване на имена на дейци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цирков фокусник
- уличен фокусник
- добър фокусник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
