Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хитър

[ˈxitɐr]

хитър значение:

Какво е хитър? Който умее да постига целите си чрез лукавство, прикритност или измама.

1. (характер) Който умее да постига целите си чрез лукавство, прикритност или измама.
2. (интелект) Който проявява досетливост, остроумие и практическа интелигентност; изобретателен.
Ударение
хѝтър
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хи-тър
Род
мъжки
Мн. число
хитри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хитър

(характер)
  • Хитрата лисица успя да излъже кучето.
  • Трябва да си много хитър, за да го надвиеш в тази игра.
(интелект)
  • Това е хитър ход от страна на шахматиста.
  • Намериха хитро решение на проблема.

Антоними на хитър

Как се пише хитър

Грешни изписвания: хитар
Думата съдържа променливо ъ. В м.р. е 'хитър', но в ж.р. и мн.ч. гласната изпада: 'хитра', 'хитри'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытръ
Общославянска дума. Първоначалното значение е било 'бърз', 'сръчен', 'умел', което впоследствие еволюира до 'лукав', 'съобразителен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хитър поглед
  • хитър план
  • хитър като лисица
Фразеологизми:
  • хитър Петър

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.