хукване
[ˈxukvɐnɛ]
хукване значение:
Какво е хукване? Действието по глагола хуквам; внезапно и бързо побягване, втурване нанякъде.
1. (пряко) Действието по глагола хуквам; внезапно и бързо побягване, втурване нанякъде.
- Ударение
- ху̀кване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хук-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- хуквания
Примери за използване на хукване
(пряко)
- Внезапното му хукване към вратата изненада всички.
- След кратко хукване по коридора, децата се скриха.
Антоними на хукване
Как се пише хукване
Грешни изписвания: хуквъне, хокване
Като отглаголно съществително от среден род, думата завършва на -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хуквам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'хуквам' с наставката '-не'. Коренът е звукоподражателен или експресивен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
