Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чародеен

[t͡ʃɐroˈdɛɛn]

чародеен значение:

Какво е чародеен? Който има вълшебна сила или е свързан с магия.

1. (поетично/приказно) Който има вълшебна сила или е свързан с магия.
2. (преносно) Който е изключително красив, пленителен или омайващ.
Ударение
чароде́ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ча-ро-де-ен
Род
мъжки
Мн. число
чародейни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чародеен

(поетично/приказно)
  • Чародеен пръстен, който изпълнява желания.
  • В гората се чуваха чародейни звуци.
(преносно)
  • Тя имаше чародеен глас, който покоряваше публиката.

Как се пише чародеен

Грешни изписвания: чароден, чъродеен, чарудеен
Пише се с двойно е (-еен) в мъжки род, тъй като едното 'е' е част от корена/основата, а другото от окончанието за мъжки род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чародѣи
Сложна дума от 'чар' (магия, вълшебство) и глаголен корен 'де' (от 'дявам' - правя/действам). Буквално 'който прави магии'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чародейна сила
  • чародеен свят

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.