Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чародействане

[t͡ʃɐroˈdɛjstvɐnɛ]

чародействане значение:

Какво е чародействане? Вършене на магии; практикуване на вълшебство или магьосничество.

1. (пряко) Вършене на магии; практикуване на вълшебство или магьосничество.
2. (преносно) Силно въздействие върху някого чрез обаяние, чар или изключителни умения.
Ударение
чародѐйстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ча-ро-дей-ства-не
Род
среден
Мн. число
чародействания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чародействане

(пряко)
  • В приказките често се описва чародействане с цел превръщане на предмети.
  • Тя бе обвинена в чародействане и прокудена от селото.
(преносно)
  • Свиренето му на пиано беше същинско чародействане, което омагьоса публиката.

Как се пише чародействане

Грешни изписвания: чарудействане, чародействуване, чъродействане, чародеистване, чародействъне

Думата се пише с а в корена (чар) и завършва на -не като отглаголно съществително. Буквата й се пише пред съгласна (действам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ + дѣяти
Произлиза от съчетанието на корена 'чар' (магия, вълшебство) и глагола 'дея' (правя, върша). Образувано като отглаголно съществително от глагола 'чародействам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • древно чародействане
  • обредно чародействане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.