Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чинно

[ˈtʃinːo]

чинно значение:

Какво е чинно? По начин, който изразява покорство, уважение към реда, благоприличие или спазване на йерархия.

1. (общо) По начин, който изразява покорство, уважение към реда, благоприличие или спазване на йерархия.
Ударение
чѝнно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
чин-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чинно

(общо)
  • Учениците седяха чинно по чиновете и слушаха учителя.
  • Той чинно си плащаше данъците всяка година.

Антоними на чинно

Как се пише чинно

Грешни изписвания: чино, чйнно, чинну
Думата се пише с двойно н (чин-но), тъй като е образувана от корен, завършващ на 'н' (чин) и наставка '-но'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинъ
Произлиза от съществителното 'чин' (ред, порядък, степен), което има праславянски произход (*činъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стоя чинно
  • чакам чинно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.