безглаголен
[bɛzɡlaˈɡɔlɛn]
безглаголен значение:
Какво е безглаголен? Който не издава звук; мълчалив, тих, безмълвен.
1. (поетично/книжовно) Който не издава звук; мълчалив, тих, безмълвен.
2. (езикознание) Изречение или фраза, в която липсва глагол (сказуемо).
- Ударение
- безглаго̀лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-гла-го-лен
- Мн. число
- безглаголни
Примери за използване на безглаголен
(поетично/книжовно)
- Настана безглаголна тишина над полето.
- Той стоеше безглаголен пред величието на планината.
(езикознание)
- Това е безглаголно изречение, типично за телеграфния стил.
Синоними на безглаголен
Антоними на безглаголен
Как се пише безглаголен
Грешни изписвания: беззглаголен, безглъголен, безглагулен
Представката е без- и се пише със 'з', независимо че следващият съгласен 'г' е звучен. Няма удвояване на 'з', тъй като коренът започва с 'г'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безъ + глаголъ
Произлиза от старобългарската дума 'глаголъ' (дума, реч). В съвременния език е запазила и архаичното значение за 'мълчалив', и граматическото за 'липса на глагол'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безглаголна тишина
- безглаголно изречение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
