безпорочен
[bɛzpoˈrɔt͡ʃɛn]
безпорочен значение:
Какво е безпорочен? Който няма пороци или недостатъци; нравствено чист, невинен, целомъдрен.
1. (Етика / Религия) Който няма пороци или недостатъци; нравствено чист, невинен, целомъдрен.
2. (Пряко) Който е без дефекти или недостатъци (за предмети или работа); безупречен.
- Ударение
- безпорòчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-по-ро-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безпорочни
Примери за използване на безпорочен
(Етика / Религия)
- Тя водеше безпорочен живот, отдаден на молитва и помощ за ближния.
- Безпорочното му поведение служеше за пример на останалите.
(Пряко)
- Работата му беше изпълнена по безпорочен начин.
Как се пише безпорочен
Грешни изписвания: беспорочен, без порочен, безпурочен, безпоручен
Представката без- се пише със 'з', въпреки че следващата съгласна 'п' е беззвучна, когато се касае за утвърдени морфологични правила, но в съвременния език тук правилото за обеззвучаване би изисквало 'с' (беспорочен се среща в стари текстове, но съвременната норма е със 'з' по морфологичен принцип за запазване на предлога 'без'). Забележка: Всъщност според съвременния правопис пред беззвучна съгласна 'без' става 'бес' само при изговор, но се пише 'без' във всички случаи, освен малки изключения. Правилото е: представката е винаги без-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порокъ
Образувано от 'без' (липса) + 'порок' (недъг, грях) + наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпорочен живот
- безпорочно зачатие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
