блажен
[bɫɐˈʒɛn]
блажен значение:
Какво е блажен? Който изпитва или изразява висше щастие, спокойствие и удоволствие.
1. (пряко) Който изпитва или изразява висше щастие, спокойствие и удоволствие.
2. (религия) Епитет за светец или праведник (в католицизма — първа степен на канонизация); в православието — човек, посветил се на Бога (юродив).
3. (кулинария/религия) Който съдържа животински мазнини, месо, яйца или млечни продукти (противоположно на постен).
- Ударение
- блажѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-жен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блажени
Примери за използване на блажен
(пряко)
- На лицето му се изписа блажена усмивка.
(религия)
- Блажени са низшите духом, защото тяхно е царството небесно.
(кулинария/религия)
- Днес е празник и трапезата е блажена.
Как се пише блажен
Грешни изписвания: блажън, блъжен
Думата се пише с а в корена (благ). Окончанието за м.р. е -ен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блаженъ
От старобългарското 'блаженъ', причастие от глагола 'блажити' (наричам щастлив, облажавам), свързан с 'благъ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блажен покой
- блажена усмивка
- блажено ядене
Фразеологизми:
- блажен съм
- заспивам блажен сън
- блажени са вярващите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
